26.05.2023
Светослав Козалиев е първият шампион на Вечерните турнири „Лото“ категория ITL 500 за 2017 г.
Той е на 47 години, занимава се с частен бизнес, а голямото му хоби е спортът - играе тенис, плува, кара ски, увлича се и по морски спортове като кайт сърфинг и педъл борд. Светослав спечели първия си трофей от Интерактив тенис точно една година след дебюта си в лигата, в мач срещу Камени Новиков.
Интерактив тенис разговаря с него минути след финала на кортовете на тенис клуб „Про спорт“ - за любовта му към тениса, за идола му Роджър Федерер и за предизвикателството да играеш срещу по-силни съперници.
Всъщност балансът ми в турнири мачове срещу Камен е отрицателен и в срещите между нас никога не се знае кой ще победи. При нас, аматьорите, дори когато се чувстваш много добре, може да не ти се получи играта и обратното. А днес ми вървеше. Познавам какво ме чака в мача още по загрявката – ако ми влизат сервисите на загрявка, значи съм в добра кондиция. Днес сбърках само един.
По време на мача сбърках повече, но в началото се успокоих, че съм в добра форма. В тениса това е много важно. Понякога дори да се чувстваш добре и най-малкото неразположение, което те кара да закъсняваш с някакви части от секундата за подготовката на удара, променя всичко. И цялата настройка отива по дяволите.
Да, защото когато използват готови комбинации, мислейки си, че попадат на бекхенд страната на противника, те се озовават на моя форхенд. И доста често ги разочаровам. Още повече, че силният ми удар е форхендът.
Да, да. Много е трудно човек да не харесва Федерер – заради спокойствието му, класата, която излъчва, заради красотата на играта му и лекотата, с която се движи по корта. Изглежда все едно не може да се изпоти. Неслучайно значи толкова много за този спорт. Да му мисли тенисът, когато се откаже.
Всъщност с това съм известен на турнирите. Никога не показвам емоции, интровертен съм, задържам всичко в себе си, дори когато губя мачове. Рядко повишавам глас. Това може и да е грешка, но такъв е характерът ми. И не само в тениса.
Едно от нещата, за което най-много съжалявам е, че имам много дълга пауза без тенис. Тренирал съм като дете от 9 до 15-годишен. После ми стана трудно заради ученето в езикова гимназия и трябваше да спра. Направих го, и след като излязох от казармата – от 1990 до 2009 година – за 19 години съм играл тенис 10-15 пъти. Няма да си го простя, защото съм бил в активна възраст, толкова много обичам този спорт и съм го тренирал, а не съм играл. Но това често е въпрос на компания и на среда.
Понякога играя всеки ден, а понякога умишлено разреждам тениса, защото с Камен ходим всяка неделя на турнирите на „Диана“ и многото игра през седмицата не се отразява добре. Засега тренировките не ми пречат на работата, поне финансовите резултати са добри. Вкъщи се сърдят, но няма кой да ги чуе.
Надявам се поне да стигна до финала, но всичко зависи от противниците. Едни идват, други си отиват, има много момчета. И за Втория вечерен турнир „Лото“ на първо четене в списъка с участниците нямаше особени „дразнители“, заради които си струва да участваш. Но се оказа, че има много непознати момчета, които се справят доста добре. Целите ми са да се представя по-добре, но не зависи само от мен.
Не, напротив. Въпросът е само да дойдат. Всеки иска да играе с по-силни противници, защото иначе няма как да израства. Ако играеш с хора на твоето и под твоето ниво, оставаш на едно място. Веригата на Интерактив тенис ми харесва, организацията е много добра, всичко е перфектно и затова продължавам да участвам. Аз съм от по-новите играчи, миналата година този турнир ми беше първият. Сега играх втори финал и записах първа победа.