Радо Владимиров: Тенисът е краста и много трудно можеш да кажеш „спирам“

Радослав Владимиров е един от най-добрите тенис аматьори в България. Печелил е най-големите турнири за любители и е познат на мнозина, които горят с този спорт. На 8 юни той взе трофея в първия Мастърс на Интерактив тенис за 2017 година като победи друг отличен играч – Едиз Батран.

Представяме ви Радо в откровен разговор – за любовта към тениса, за срещата с Роджър Федерер и за разликата между любителския и професионалния тенис.

Радо, тази година ти спечели най-големите аматьорски турнири – „Зашо“, FPI Green Cup 2017 в Марина Созопол, а преди седмица - Мастърса на Интерактив тенис. Как се трупат толкова много победи?

С игрова практика. Като играеш редовно, 3-4 дни в седмицата, е нормално да си добър. Важно е също да се трупат турнири. Защото едно е да играеш освободено, за удоволствие, а съвсем друго - на турнир . Едното е да играеш на точки с различни играчи, а при другото просто си правиш тренировки. Бях няколко месеца в чужбина и като се върнах през зимата, не тренирах, а се пусках само на турнири. Скъпо ми е да плащам за балони, затова записах осем турнира. Иначе играя на нашия корт в „Люлин“. Преди години той е бил паркинг, който по-късно хората са направили на корт. Сега събираме пари и го поддържаме. Там тренирам през зимата, когато е топло, а също и през лятото. Има много желаещи – около 40 души сме редовни играчи, мрежата седи по цял ден опъната. Преди първия ми голям турнир за тази година – Зашо – не бях тренирал изобщо. Другото нещо, което ми помогна да го спечеля, беше фактът, че на кортовете в Пловдив имам приятел, и там една седмица играх с деца като спаринг партньор.

Знаеш ли на колко турнира си бил откакто играеш сериозно?

Повече от 200. Започнах да играя тенис през 2005-2006 г., а на турнири се пуснах през 2008.

През февруари спечели първата си купа от вечерните турнири Интерактив тенис, категория 500. Лесно ли беше?

Не беше много лесно, защото точно се бях върнал от Германия. 4 месеца не бях хващал ракета, нямах игрова практика. Исках да видя как е да се изправя срещу различни противници след такава пауза. Видя се, че не съм готов да спечеля поредица от мачове, вериги, каквито са Интерактив тенис и „Диана“. Но когато не си играл това е нормално – загубил си чувство, нямаш физика.

Трябва обща физическа подготовка, тренировки, за да върнеш формата си. В играта за мен е най-важно да се движа добре. Ако не се движа добре ударите не се получават и мога да загубя от всеки.

Кой е най-ценният ти трофей?

Няма такъв. Радвах се много на двете победи в „Карлсберг“, през 2014 и 2015 г. Преди това бях участвал няколко пъти в тази надпревара, но не ми достигаше опит. Хората ме превъзхождаха, задържаха повече топката, а аз прибързвах. Като натрупах опит и самочувствие, и знаех как да играя с различните противници, започнах да печеля.

Тези две победи ми дадоха възможност да отида в Лондон на Мастърс финалите на ATP. Гордея се и с двете титли на „Зашо“ – през 2014 и 2017. Имам и два про-ам-а, които спечелих с Пламен Милушев. С него играем от деца на корта в „Люлин“, но той стана състезател, а аз останах на аматьорско ниво. Вече бях на 15 години и нямаше за кога да започна да тренирам професионално.

Какво научи на про-ам турнирите?

Когато играеш със състезател виждаш какво е професионален тенис. Всички удари са изчистени. От тази гледна точка и най-добрият аматьор не играе редовно. Състезателите тренират по 6 часа на ден – 4 часа тенис и 2 часа във фитнеса. Това е задължително, за да станеш добър професионалист. Не трябва да губиш свободното си време, трябва да спазваш режим, да не ходиш навън, а да тренираш.

На про-ам турнирите виждаш как се движат състезателите. Играта им е изключително добра, движението е изчистено. И се опитваш да подражаваш на този стил. Можеш да си направиш изводи дали играта ти е правилна. Повечето любители имат лоша техника – не е професионална, не сме се учили с треньори, а сами, с гледане. А ако треньор не ти покаже удара, и го научиш грешно, е много трудно после да го оправиш. Затова е хубаво да започнеш от малък и с треньор. Децата асимилират най-лесно къде бъркат и как трябва да играят .Аз на 15 години бях голям и нямаше как да прогресирам като професионалист.

В Санта Марина спечели билети за Уимбълдън. Какво очакваш от турнира за Големия шлем?

Очакванията ми са огромни. Това беше другата ми мечта – да гледам Роджър Федерер на трева. Уимбълдън е над 100-годишен турнири и всеки, който е обича тенис, иска да види определен тенисист на тревни кортове .Заминавам на 5 юли – за 2 и 3 кръг. А тенисът на живо е абсолютно различен от тениса по телевизията – направо си вътре в играта, виждаш как я построяват тактически. Гледаш всяко движение, дори и на почивките.

По телевизията всичко е една идея по-забавено. Не гледаш ли тенис на живо, не можеш да усетиш тръпката от този спорт. За пръв път бях на трибуните при най-добрите през 2011 г., в Букурещ. Беше турнир АТП 250 и имаше добри играчи – Жил Симон, Гейл Монфис. А на тях малко не им достига, за да са в топ 10. За да си на върха се изисква изключителен талант и постоянство. Нямаш ли постоянство, едната година си горе, на другата може да си изчезнал от ранглистата. Още тогава исках да гледам топ 10 от играчите – Надал, Федерер, Мъри.

Какви са следващите ти цели?

Нямам определени цели, за мен е важно да играя. Обичам да ходя на турнири. И целите ми са ясни – да печеля всеки турнир, на който играя. Продължавам да съм същия човек – искам да печеля още и още турнири и да не давам на конкуренцията победи.

Ти си бивш вратар и юноша на Локомотив София. Остана ли за теб футболът в историята?

Футболът ми беше любим от малък. Когато бях на 7 години това беше единственият спорт, който гледах. Тогава всяко дете искаше да играе напред, а аз исках да съм вратар. Тренирах 12 години, кариерата ми вървеше нагоре-надолу. Признавам, че бях малко мързелив и като свърших старша възраст, реших да се пробвам във В група на България. Играх 2 сезона в Костинброд, но получих тежка контузия – скъсах предна кръстна връзка. Бях на 21 години, през 2011-та. Тогава реших да спра с футбола и да мина към тениса. Възстановяването ми отне между 9 и 12 месеца. Беше ми много трудно, защото до този момент всеки божи ден спортувах. И тези 12 месеца бяха наистина тежки. Но вече са зад гърба ми.

Избрах тениса случайно. Когато бях на 12 години започнах да гледам Роджър Федерер. Хареса ми лекотата , с която играе. Той ме запали. И понеже кортът в „Люлин“ е на 200 м от блока, решихме да играем. Нямаше мрежа и с приятелите опъвахме конец. Бях на 15, когато Роджър започна да печели Шлем след Шлем, и се запалих изключително много. Не ходих на училище, пропусках тренировки по футбол, за да се занимавам с тенис . Този спорт е краста – като се запалиш много трудно може да кажеш „спирам“. Но не съжалявам за абсолютно нищо.

В Интернет има една твоя снимка с Григор Димитров. Каква е нейната история?

Направена е благодарение на Пламен Милушев през 2014-та. Тогава Пламен беше в топ 900 и го бяха викнали на лагер с националния отбор за купа „Дейвис“. Бащата на Григор му беше звъннал да тренират на „Малееви“, а аз отидох да ги погледам. Така се получи тази снимка.