Под балона на ТК „Асат“ в Перник тази събота не просто се игра тенис. Създаде се атмосфера, в която амбицията и емоцията удариха тавана! Pernik Winter Cup 2025 събра 24 от най-активните „тупалки“ в региона, а интересът беше толкова брутален, че схемата се напълни месец преди първия сервис. Очевидно гладът за тенис в Перник е по-голям от капацитета на двата корта, които буквално се пукаха по шевовете от желаещи да премерят сили.
Ако си играл при нас, знаеш как е – форматът ITL 250 ти гарантира минимум два мача благодарение на утешителния турнир. Защото в Interactive Tennis вярваме, че вторият шанс често е най-важната стъпка към израстването ти на корта.
На арената излязоха местни тенис „олигарси“ като Светослав Стоичков (No.1 за 2021), Мартин Милчев и Симеон Гебов, подкрепени от патриарха на пернишкия тенис – Чавдар Иванов. Големият „екзекутор“ на деня обаче се оказа Мартин Дамянов – Маратонеца. Той влезе в схемата с Wild Card и бързо напомни на всички, че срещу него ти трябват поне три бели дроба, за да издържиш на темпото.
Първата му жертва? Краси Маринов. Краси го поизпоти сериозно, но Марто го прекърши с 6:3 и го прати да преосмисля тактиката си.
После дойде истинската психологическа война – 1/4 финалът между Дамянов и Стоичков. Дамянов губеше, бореше се със себе си и се самонараняваше на моменти, но с късен пробив успя да торпилира Стоичков и изравни статистиката помежду им на 3:3. На полуфинала пък го чакаше Румен Георгиев от Велико Търново. Румен не се даде до последната точка, но Дамянов, който за 4 години в Тура се превърна в истински терминатор, измъкна победата с цената на нечовешки усилия.
В долната половина на схемата ставаше не по-малко напечено. Иво Боджаков изпепели надеждите на Християн Гонов за пробив при най-добрите, преди да се натресе на легендата Чавдар Иванов. Двамата си спретнаха истинско тенис „харакири“, в което Боджаков доказа, че да играеш официален мач е съвсем различно от това да преподаваш, и изтръгна победата в тайбрека със 7:4.
На полуфинала обаче го чакаше миналогодишният финалист Мартин Милчев. В кървавия решителен тайбрек специалното „гориво“ на Милчев (студена бира) явно си каза думата – ръката му се отпусна и той подчини "Боджака" със 7:5.
Финалът между Дамянов и Милчев беше истински сблъсък на волята. И двамата влязоха в мача видимо изтощени и на предела на физическите си сили след бруталните полуфинали по-рано през деня. Историята на Тура обаче показва едно: колкото по-тежко става на корта и колкото повече пот капе по клепачите, толкова по-добре се чувства Дамянов. Това е неговият елемент – да намира сили там, където тялото отказва.
Въпреки огромното желание на Милчев да диктува темпото, везните се наклониха в полза на по-издръжливия в този ден. Дамянов затвори мача с 6:2, но победата дойде на огромна цена и за двамата гладиатори. Секунди след последната точка тялото на шампиона буквално влезе в „авариен режим“ и само джентълменското рамо на неговия съперник, който не бе много по-добре, му помогна да стигне до награждаването.
Междувременно, утешителният турнир беше спечелен от Владимир Велков от Кюстендил. Мениджърът на спортния център в „града на черешите“ не само разчисти конкуренцията на корта, но и успя да разпродаде местата за бъдещите си турнири още преди да сме ги обявили в сайта ни. Истински гладиатор и в тениса, и в бизнеса!
Още в хоризонтално положение след финала, Мартин Дамянов сподели: „Това не беше тенис, а битка за оцеляване. В един момент си помислих, че тялото ми ще ме предаде. В авариен режим съм, но 17-ата титла си струваше всяка болка. Благодаря за Wild Card-а, без него нямаше да мога да се натоваря толкова качествено с тенис. Нямам търпение да се прибера, защото у дома ме чакат топла пица и студен Heineken – след тази порция тенис това е най-сладката награда за мен!".
Огромни благодарности на ТК „Асат“ за гостоприемството! Запомни добре този клуб, защото от тази година Перник става част от Шампионата на Югозападна България – най-добрите 8 се завръщат тук през декември за финалния Мастърс.
А сега какво? Следващата битка вече е в календара на Interactive Tennis. Хващаме влака и се отправяме към варненската Ривиера. Записвай се, докато все още има места!