26.05.2023
Цветомир Ценков работи като IT специалист в „Теленор“, играе тенис от 8 години, но никога не е взимал уроци при треньор. Преди по-малко от месец той спечели първия си трофей в „кралската класа“ на Вечерните турнири „Лото“ като победи Адриан Стоименов с 3:4, 4:3, 7:2. Цветомир споделя, че за него най-важна е не победата, а удоволствието от играта.
Когато започнах с тениса имах само един партньор, с когото играехме в Ботевград. За да се изправям срещу повече съперници реших да експериментирам и се записах за ITL турнирите. Постепенно стигнах до най-високата категория. Харесва ми, че се срещам с най-различни съперници. С някои ми е лесно, с други ми е по-трудно, но така трупам различни умения и овладявам различна тактика.
По принцип да. Но сега на моменти се дразних, че съперникът ми играе с много леки топки и се самоубивах ритуално по глупав начин. Но това беше в рамките на секунди. Не играя за победа и трудно се ядосвам на корта.
За мен най-великият е Федерер. Обожавам начина и лекотата, с която играе, тактиката, стила, с който побеждава хора, които със сигурност влагат повече сила и имат по-добра физика от него. Не мога да играя като него, най-малкото нямам неговия бекхенд. Напоследък ми харесва и играта на Григор Димитров, макар че няма нищо общо с Федерер. При него нещата се получават с доста усилия, а при Федерер изглеждат толкова леки и лесни, че човек не може да не му се възхищава.
Разтоварва ме изключително много. Когато съм на корта забравям за всичко. Това е едно от най-ценните неща на тениса – изцяло си в мача и всичко изчезва. Много малко обстоятелства могат да те доведат до това състояние.
Обичам да се катеря в планините, но тъй като малкото ми дете е на две години е по-трудно. Ловя риба. Израсъл съм край Дунава, в село Селановци, и цялото ми детство мина на реката. Последните 2-3 години хващам доста щуки. Не нося риба вкъщи, от много години я връщам обратно. Риболовът доста прилича на тениса, защото за известно време оставаш сам и не мислиш за други неща. Фен съм и на бойните изкуства - тренирал съм таекуондо, вин чун и тай-чи. Надявам се да запиша дъщеря си на таекуондо, защото този спорт носи гъвкавост, сила и самодисциплина. Качествата, които развива тенисът, са от различен калибър.
Играех футбол допреди 7-8 години. Пак любителски и пак ходех по турнири. Но за една година ми направиха три операции – счупиха ми скула, след това ми счупиха крака и накрая ми счупиха палеца. Приключих с този спорт и тогава започнах да играя тенис. Но опитът ми във футбола ми помага при придвижването, пласирането и боравенето с топката. За щастие вече няма травми. От време на време ми липсва емоцията на колективния спорт и бирата след мач с отбора.
Не съм маниак на нищо. Играя тенис веднъж в седмицата, а през останалото време съм вкъщи със семейството. Нямам кой знае колко време да се движа, а ми се иска. Обичам да чета езотерична литература. Любимци са ми Карлос Кастанеда, Норбеков и Едгар Толе. Книгите им ми помогнаха да се изчистя от егото, от самочувствието и от всякакъв егоцентризъм. Това е една от причините, поради които ми липсва хъс за победа. Радвам се и ако спечеля, и ако загубя. От тези книги се научих да живея с настоящето, да се фокусирам върху настоящия момент и да забравям за миналото и за бъдещето. Затова тенисът за мен е невероятно разтоварване - докато играя не съществува нищо друго. Препоръчвам тези автори, ако някой реши да прочете такава литература.
Тези, които играят най-много, са много добри. Противникът ми от полуфинала, Камен Новиков, е много стабилен. Има още един Камен, който играе много добре. След мачове с трудни противници си казвам, че трябва да подобря бекхенда си. Но преди година и половина контузих лакътя си и оттогава всеки мач започвам с болка. Затова разчитам повече на слайс и на бекхенд с две ръце, който не ми се получава много добре.
Най-вероятно ще се включа и в тенис ваканцията в Грийн Лайф Ризорт в Каваци от 26 юни до 2 юли.